ФОТОИЗЛОЖБА И ОБМЯНА НА ОПИТ


Инициативата „Дивите животни на Стара планина – Фотоизложба и обмяна на опит“ има за цел да изследва възможностите за фотолов и наблюдение на диви животни в Стара Планина и Предбалкана. Желанието на организаторите е да съберат на едно място хора, свързани с фотографията на диви животни и наблюдението на фауната, както и ентусиасти с отношение към природата и нейните обитатели.
Наблюдението и заснемането, особено на едри бозайници и грабливи птици в Стара планина, е предизвикателство. То често отнема дълго време, много ходене и търпение, за да се стигне до успех. Ето защо група местни ентусиасти организират това мероприятие, за да споделят добри практики, подходящи
местности за фотолов, проблеми и решения, свързани с тази дейност. Събитието цели също да създаде условия за обмяна на опит между участниците. Имаме щастието да проведем това събитие в централната
част на Предбалкана – район с изключителни природни дадености, който ни позволява да наблюдаваме в един и същи ден кафява мечка и черен щъркел, или пък дива коза и земеродно рибарче. Хората в по-голямата част от европейския континент могат само да мечтаят за такова биоразнообразие – ценност, която сме длъжни да съхраним за следващите поколения. Друг съществен фактор, който благоприятства провеждането на това мероприятие е Община Севлиево, която подкрепя фотографията на диви животни, като традиционен домакин на международен фотосалон „Дивото“. При организацията на фотоизложбата са заложени принципи за подкрепа на местното население и най-вече на малките фермери. Тя дава поле за изява и на различни артисти, които черпят вдъхновение от природата, и насочва вниманието на
посетителите и участниците към екологични практики. Целта на събитието е не само да задоволи естетическите потребности на посетителите, но и да насърчи устойчиви форми на туризъм в
района, като алтернативен и еко туризъм.

СТАРА ПЛАНИНА


Най-голямата и най-дългата българска планина


ПЛОЩ И ГРАНИЦИ
Стара планина се намира в Централна България и е част от Старопланинската верижна система заедно с Предбалкана. Площта й е 11 596,4 км2, а ширината – от 15 до 50 км. Средната й надморска височина е 722 м. Простира се по цялата дължина на страната – от запад, от границата ни със Сърбия, на изток до Черно море. Северната й граница с Предбалкана е очертана от редица долини, седловини и понижения. На юг стръмните склонове на планината опират в редицата на Подбалканските полета,които я делят от Средна гора.


НАИМЕНОВАНИЕ
Най-старото познато име на Стара планина е Аемон, а по-късно Хем, Хемус, Емус. Те са от тракийски произход и означават било, водораздел, граница. По-късно отделни нейни дялове получават различни названия: Западна Стара планина – Сребърна планина; Средна – Маторние гори, Хемус балкан; Източна – Верегава, Зигос, Им планина, Емине балкан. Сегашното наименование – Стара планина, се появява за първи път през 1533 г. в пътеписа на далматския пътешественик Антун Вранчич.
Освен официално приетото име Стара планина често се употребява и името Балкан.

ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

БЕЗГРЪБНАЧНИ
На територията на НП „Централен Балкан“ са установени 2387 вида и подвида безгръбначни животни от групите първаци, кръгли червеи, паякообразни, многоножки, насекоми и мекотели. От тях 29 вида обитават единствено Средна Стара планина и никъде другаде по света.
БОЗАЙНИЦИ
Характерни животински представители са дива коза, мечка, лисица, вълк, сърна, благороден елен, заек, катерица. В НП „Централен Балкан“ се срещат 8 вида насекомоядни, 17 вида дребни и 16 вида едри бозайници. Снежната полевка, горският и обикновеният сънливец са вписани в световната Червена книга.
ПТИЦИ
От птичите видове се срещат орел, алпийска гарга, кълвач, дрозд. НП „Централен Балкан“ се обитава от 224 вида птици, 22 от които са включени в Червената книга на България.
ВЛЕЧУГИ
НП „Централен Балкан“ обитават 14 вида влечуги и някои земноводни: дъждовник, живораждащ гущер, Зелен гущер, алпийски тритон. Усойницата е типичната отровна змия на високопланинските райони. В по-ниските части тя е заместена от пепелянката.

НЯКОЙ ОТ ДИВИТЕ ЖИВОТНИ НА СТАРА ПЛАНИНА


КАФЯВА МЕЧКА
Местообитание – Обитава най-често иглолистни и широколистни гори, обикновено над 600 м.
Поведение – В no-тихите места е активна през цялото денонощие. Възрастните излизат за храна привечер.
Стъпки – Дължината на отпечатъка на Задните лапи на възрастна мечка може да достигне 31 см, средно са между 11 и 18 см.


ВЪЛК
Поведение – Движи се поединично, а на далечни разстояния на глутница.
Местообитание – Срещат се най-често в планинските райони.
Стъпки – Следите на вълка могат д бъдат объркани с тези на куче. Разликата е, че следите на вълка са много по-големи. При него стъпката е продълговата.


БЛАГОРОДЕН ЕЛЕН
Местообитание – Обитава не много гъсти широколистни и смесени гори в равнинни, полупланински и планински местности.
Поведение – Активни са на здрачаване и през нощта. Живеят на стада.
Стъпки – Характерни са с това, че в стъпките не се отпечатват задните пръсти.


ДИВО ПРАСЕ
Местообитание – Обитава предимно гори.
Поведение – Активни са през нощта, живеят на големи стада.
Стъпки – Характерно за стъпката на дивото прасе е, че винаги се отпечатват задните му пръсти.
Дължината им е до 8,5 см, а ширината – до 6 см (за старите глигани).


ЛИСИЦА
Местообитание – Равнини, гори, паркове и в близост до населени места.
Поведение – Активни са на здрачаване и през нощта. Предпазливи и с бързи реакции.
Стъпки – Стъпките на лисицата са доста подобни на тези на кучето и котката. Предните и задните лапи
са с приблизително еднакъв размер. Следите им са с дължина 5 см и ширина около 4 см.


ДИВА КОЗА
Поведение – Активни през деня. Живеят на стада или малки групи.
Местообитание – Стръмни скалисти склонове, гори и високопланинската безлесна зона.
Стъпки – Следите от дива коза са много характерни – те са дълги и тесни, а двете копита стоят раздалечени.
Дължината на стъпките им е около 6 см.

50 СНИМКИ ОТ ФОТОИЗЛОЖБА И ОБМЯНА НА ОПИТ ДИВИТЕ ЖИВОТНИ НА СТАРА ПЛАНИНА

bird
© Анелия Колева

© Георги Пенев

red deer
© Иво Димитров

roe deer
© Калин Ботев

buzzard
© Петър Богданов

salamander
© Анелия Колева

butterfly
© Иван Райков

wild boar
© Елена Тодорова

eagle
© Георги Герджиков

snake
© Стоян Христов

roe deer
© Деян Колев

Monimus funereus
© Ивайло Колев

lizard
© Марио Шимбов

blackbird
© Д-р Иван Иванов

jackal
© Петър Богданов

eagle
© Георги Герджиков

wild boar
© Елена Тодорова

wild goat
© Емил Енчев

roe deers
© Д-р Иван Иванов

fallow deer
© Иво Димитров

dragonfly
© Иван Райков

veltures
© Петя Петкова

owl
© Стоян Христов

brown bear
© Мирослав Стефанов

red deer
© Иван Иванов

jackal
© Д-р Красимир Костов

ravens
© Петър Богданов

chamois
© Радостина Пръвчева

wild cat
© Ивайло Колев

brown bear
© Градимир Йовчев

red deer
© Елена Тодорова

laluger
© Мирослав Стефанов

red deer
© Д-р Иван Иванов

woodpecker
© Калин Ботев

Wild goat family
© Градимир Йовчев

fox
© Георги Герджиков

red deers
© Мирослав Стефанов

trout
© Стоян Христов

viper
© Георги Пенев

brown bear
© Д-р Красимир Костов

laluger
© Анелия Колева

hawk
© Иван Иванов

Butterfly
© Иван Райков

Hawfinch in winter by Ivailo Kolev
© Ивайло Колев

wolf
© Георги Пенев

wild goats
© Градимир Йовчев

eagle
© Д-р Красимир Костов

ЕКОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ

eco


Връзката на човека с дивата природа е нарушена. През последните 5 десетилетия популациите на диви животни в света са намалели с 68%. Тези данни са потвърдени от проучване, публикувано в началото на тази година в списание Nature – едно от най-престижните академични списания в света. Докато човечеството скоростно се развива и нараства, дивата природа намалява. През 19-ти век този проблем не е съществувал в такива мащаби, но днес берем плодовете на противоречивия 20-ти век, през които човечеството все повече консумира и замърсява, влошавайки условията за живот на другите земни обитатели.
Човекът е враг номер едно на дивите животни и със своите дейности променя или разрушава техните местообитания. Фрагментирането на местообитанията също е основна причина за колапс на популациите. Застрояването, изземването на големи площи от индустриалното земеделие, строежа на нови пътища, рудодобива и изсичането на горите са основните причини за намаляването и изчезването на много видове диви животни.
Какво може да направи всеки от нас?

  • купувайте храна от малки производители, семейни ферми или местни жители в селските райони. Мащабите на стопанствата на такива производители не застрашават местообитанията на дивите животни.
  • търсете места за настаняване, които не са допринесли за презастрояване. Подкрепяйте места за настаняване, които удължават експлоатационния период на по-стари сгради.
  • когато пътувате, избягвайте да купувайте вода в пластмасови бутилки. По-малките населени места в страната не разполагат със система за разделно събиране и вашите бутилки ще се озоват на местните сметища, откъдето лесно могат да преминат в местообитанията на дивите животни, отнесени от вятър или вода.
  • участвайте в инициативи за почистване на отпадъци, като например тази на фотографа на диви животни Калин Ботев – #снимкизасмет. Нерегламентираните сметища са опасни за дивите животни.
  • използвайте своите граждански права и подавайте сигнали и жалби, ако станете свидетел на незаконна сеч, бракониерство или незаконно строителство.
  • поддържайте чисто в района, в който живеете. Това не означава, че почиствате боклука на другите, а че държите на чистотата около вас. Ако всеки от нас почиства отпадъците там, където живее, навсякъде ще бъде чисто. В близкото минало често се срещаха табелки с надпис „Чистотата е признак на висока култура“ и той е по-актуален от всякога.

ПОДКРЕПА НА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ

It is a beautiful picture of Milena Penkova to the topic of supporting the local population
© Милена Пенкова


До началото на 20-ти век голяма част от населението на нашата страна се е изхранвало, отглеждайки храна за собствените си нужди или чрез т.нар. натурално стопанство или натурално производство. В наши дни този тип селско стопанство постепенно изчезва, както в България, така и по света. То често е смятано за примитивно и назадничаво и бива изместено от индустриалното земеделие, което храни увеличаващите се градски населения. Съществува и алтернативна гледна точка, според която принципите на натуралното производство са ключът към устойчивост и хармония между човек и природа.
Един от съвременните критерии за измерване на качеството на живот на хората е достъпът до услуги и материални блага. В големите градове достъпът до услуги е в пъти повече, отколкото в откъснатите планински села и махали. Не така обаче стои въпросът с качествената и екологично чиста храна. В градските супермаркети се продават основно продукти от индустриалното земеделие и животновъдство, произведени с изкуствени торове, пестициди, хормони на растежа и антибиотици, а те водят със себе си редица екологични и здравословни проблеми. За щастие информираността на потребителите расте и това е причината, глобалния пазар на био храни да се разраства с всяка изминала година. Био храните обаче не са достъпни за всички, заради високите им цени.

Има ли алтернатива?

Ако човек си направи труда да издири фермери и малки производители на храна в скътаните планински селца, е възможно

да намери изключително качествена и здравословна продукция с превъзходни вкусови качества. Но какво стой зад това да произвеждаш домашна храна в планинско село?
Животът в планината е труден. Освен липсата на качествена инфраструктура и специфичните климатични особености, има още един фактор, който спъва развитието на местните микро производители. В България е силно разпространено схващането, че храната купена на село трябва да е евтина. Много хора се пазарят със селските производители, без да разбират, че те са единствената достъпна алтернатива за здравословна храна за много от нас.


Как да променим това схващане?


Фактът, че четете тази страница означава, че вече сте направили стъпка в тази посока, а именно подкрепяте местна инициатива, която доближава гражданите до планинските микро производители. Истината е, че ако истински искаме да подкрепим местните общности и производители, не трябва да питаме за отстъпка, точно както не питаме за отстъпка на касата в супермаркета. Чистата храна е здраве, замислете се, колко бихте платили, ако искате да удължите животът си с няколко години например?

Партньори

БИОСФЕРЕН ПАРК „ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН“ – обявен в рамките на Програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“ като пример за хармоничното съжителство между човек и природа. На площ от 369 00 ха , биосферният парк обхваща цялата територия на Национален парк „Централен Балкан“, включително деветте му резервата – „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Северен Джендем“, „Пеещи скали“, „Соколна“, „Джендема“ и „Стара река, както и целите територии на общините Троян, Севлиево, Павел баня, Карлово и Антон. Биосферният парк има за цел да популяризира и подкрепя местни инициативи, традиционни практики, устойчиви модели за развитие на територията и опазване на биоразнообразието.

www.visitcentralbalkan.net

АВТЕНТИЧНА КЪЩА „КАРАШКА“ – напълно оборудвана къща за гости уединена сред дивата природа на Предбалкана. Построена през 1921 година къщата е една от най-внимателно реставрираните стари къщи в региона. Използвани са само естествени материали като камък, глина и дърво. Покривите покрити с каменни плочи все още пазят духа на сградите от 19-ти век. Къщата е така проектирана за да може удобно да се настанят до 5 човека. В плевнята се намира допълнително студио за двама с което общия брой на хората, който могат да се настанят е до 7 човека. Къщата е подходяща за тези, които смятат да посетят “ Национален Парк Централен Балкан“, като се явява и добра отправна точка за опознаване на централна България. Мястото е също така идеално за хора търсещи уединение и отдих.

www.karashka.com

PROART e лейбъл на фирма „ЕКИП“ ООД – гр. Велико Търново. Ние сме фирма с над 25 годишен опит в производството на рамки. Време, през което сме помогнали на индивидуални клиенти, организации и фирми да „рамкират“ своите идеи.
Нашият стремеж е непрекъснато да се развиваме и да защитаваме своят професионализъм като го подплатяваме с креативност и въображение, измисляйки нови и оригинални неща!
„Всичко може да бъде рамкирано!“ е не просто нашето мото, но стремеж и обещание за високо качество и усет към детайлите!

www.proart.bg

„М-ПРЕС“ ООД – Нашето предприятие, разположено в град Севлиево, е ориентирано в сферата на офсетовия печат. Ние предлагаме затворен цикъл на производство – от предпечат и дизайн до довършителни процеси и транспорт. Разгледайте страницата ни и споделете какво можем да направим за Вас. Ние ще се радваме да превърнем Вашите цели и идеи в наша задача. Посетете онлайн портала ни – www.epress.bg, за да поръчате удобно и бързо стандартни печатни продукти.


www.m-press.info

Opticron.bg – е онлайн магазин за професионални бинокли на английската марка Оптикрон. Тя е на пазара от близо 50 години и е засвидетелствала своето име сред милиони ползватели по света със своето отлично съотношение цена/качество. Марката е на Българския пазар от 2016 г. и печели все повече привърженици.

www.opticron.bg

ПЛАНИНКА е бранд, който създава дизайнерски книги и аксесоари, вдъхновени от българските планини и природа. Целта на бранда е да доближим хората до планината, като им предоставим интересна и лесно достъпна информация. Искаме да предложим едно по-различно преживяване. Тук идва и страстта към дизайна, чрез която изобразяваме всички наши идеи.

www.planinka.bg

BulWildPhoto – Българската платформа за фотография на диви животни. Целите на платформата са: Организирането на годишен фотоконкурс като инструмент за изява и стимул на авторите. Създаване на годишен календар с най-добрите публикувани фотографии от български автори. YouTube канал за развлечение и полезна информация. Събитие, което ще дава възможност да се събират всички любители.

www.bulwildphoto.com