Човек и добре да живее идва ден, в който се налага да отиде сред природата. Мнозина вероятно ще се учудят на това изречение, но за да няма повече недоразумения, ще припомня една история, която вече съм разказвала. Преди време бях чела книга с любопитни истории за известните български писатели. Не се сещам кой от нашите класици никак не обичал излетите сред природата. Един път обаче му се наложило да отиде на гости на нечия вила и току-що седнал под асмата, птица му се изцвъкала на новия костюм. Общо взето по подобен начин стоят и моите взаимоотношения с природата. Колкото пъти склоня да отида на някакъв пикник или безобидна разходка, винаги се завръщам нахапана от всевъзможни гадини, с одрани крака и ръце и всякакви такива неволи.

Затова няма да крия, че към последвалото приключение в Балкана имах известни предубеждения. След като в едно от предните издания на рубриката „По пътя“ ви представих Мийковци, сега отново се завръщам в Стара планина, където се крият едни от най-ярки съкровища на България. Този път дестинацията е още по-приключенска, но трябва да отбележа, че въпреки криволичещия път и опасните завои, не усетих предупредителните пеперуди в стомаха. Къщата „Karashka“, към която сме се отправили, се намира на 17 км. от Априлци. Още със слизането от колата и вдишването на първите глътки въздух усещаш магията на мястото. Ако трябва с една дума да опиша чувството, това е свобода. Тук няма оградени дворове с каменни зидове, алпинеуми, оформени френски градинки. Заобиколен си от поляни в поне 50 нюанса на зеленото, дъхави горски цветя, пресни стъпки от сърнички, шумолящо-приканваща гора. За момент ми се прииска отново да съм дете и да шляпам с боси крака наоколо в лов на пеперуди и скакалци.

Но да се върнем към къщата, която също си има своя интересна история. По думите на домакините ни Мая и Калин, тя е построена през 1921 г. и за реставрирането й са им били необходими 7 години. Като истински подвиг бих определила пренареждането на покрива от каменни плочи, който ни връща в XIX в. Ключовата дума в интериора е дърво – като започнеш от необичайната кухня, която има доста скрити хрумки, леглата, масите и стигнеш чак до казанчето на тоалетната и монитора на PC-то. Всичко е направено от естествени материали, повечето от които с местен произход, като не е пропуснат нито един детайл. Запазен е изцяло старинният дух на къщата, без да сте лишени от модерните удобства. Цялата атмосфера, но най-вече миндерите, покривките, чергите и огнището на горния етаж ме накараха да се пренеса във вълшебния свят от разказите на моята баба за нейното детство. От прозорците на спалните се разкрива чудна панорама към върховете Марагидик и Ботев, където през цялата година снегът не си отива. Нищо не може да се сравни с утрото, когато се събуждаш от поредния птичи скандал вместо от дрелката на съседа и пред очите ти се отваря планинската гледка, а не тераса с нечии простряни гащи. Долу те примамва апетитната миризма на мекици, пържени филийки или баница, които любезните домакини предлагат като закуска. Когато се стъмни, мястото придобива друго очарование. Досущ като в стихотворението на Ботев – звезди обсипват свода небесен и докато дебнете за някоя падаща, можете да си направите барбекю на открито.

Къщата се намира в близост до редица забележителности (Крушунските водопади, Троянския манастир, Деветашката пещера, Етъра, Трявна, Боженци, Велико Търново, Бузлуджа и др.) , така че активните туристи няма да скучаят нито за минута. Има възможност за организиране на походи и разходки и по не толкова популярни маршрути, чиито тайни ще ви открият Мая и Калин. А ако подобно на мен предпочитате да го раздавате мързеливо, ще ви издам, че има едни удобни шезлонги за съзерцание и пиене на кафе.

По ред причини рядко пътувам из България, но места като „Karashka“ ме карат да се връщам по-често в родината и даже и за ден да заредя батериите, позитивната енергия ми стигa поне до следващото прибиране. За финал само ще подчертая, че не ме ухапа дори и един комар, така че нищо чудно да затоплим отношенията с природата.

Автор: Зорница Кънчева