Представете си място, където времето сякаш спира и всяка глътка въздух е наситена с тишината на планината. Пред вас се разкрива огледало – кристално водно лице, което отразява небе, върхове и дървета. Тази вода е жива, проточна и свежа, винаги подмамваща жадните обитатели на гората. Тя е сцена, която всяка минута променя своя натюрморт – ту пъстра палитра от есенни листа, ту нежна зеленина през пролетта, ту блясък на златна светлина при залез.
И тогава идва моментът – тръпката, която всеки фотограф и природолюбител търси. На три метра от вас, без капка страх, колебливи стъпки приближава сърна или див заек. Или пък жадният клюн на кос, сойка, скорец или зелен кълвач докосва повърхността на водата, оставяйки кръгове, които се разпростират като вълни от магия. Вие сте там – толкова близо, и въпреки това напълно невидими благодарение на специалното рефлексно стъкло, което скрива всяко движение зад укритието.
Настанени удобно на столове с облегалки, вие наблюдавате света такъв, какъвто той рядко се разкрива пред човека – интимен, чист и неподправен. Всяка сутрин и вечер сцената е различна. Понякога идва зелениката със своето срамежливо присъствие, друг път гривякът размахва мощно крила. Сред често забелязваните пернати са голям и син синигер, лъскавоглав синигер, среден пъстър и зелен кълвач, горска зидарка, кос, сойка, скорец, овесарка. С малко търпение може да ви изненада и по-рядък обект на фотолов – малък ястреб, бялка, язовец или дори кошута.
Привлекателната сила на това място не е случайна – храната (слънчоглед, царевица, сол и други ) и проточната вода поддържат ритъма на живота край укритието. Природата винаги отговаря, когато я уважаваш и се грижиш за нея.
А когато погледнете през процепа към хоризонта, очите ви срещат гората, но през вратата ще видите величествената панорама на най-високите върхове на Стара планина. Това е двойно удоволствие – едновременно близост с дивото и възможност да усетите мащаба и красотата на природата в нейната цялост.
Най-подходящите сезони за фотолов тук са пролетта (март–май), когато гората се събужда с птичо пеене и нов живот, и есента (септември–ноември), когато светлината е мека, багрите – наситени, а движението на животните – по-динамично. Светлината тук е истински партньор – тя рисува, моделира и превръща всяка снимка в живописна картина.
Достъпът е удобен – само на 100 метра от мястото може да се паркира (с уговорката, че по-дълги и ниски коли е по-добре да оставят на асфалта в центъра на Горно Селище, на 1 км разстояние). От къща „Карашка“ се стига пеша за 17 минути или с джип за 4 минути.
Приключението включва примерно една сутрешна и една вечерна сесия за двама души – достатъчно време да усетите пулса на дивата природа и да се приберете с кадри, които носят не само естетика, но и истинска емоция.
Това е място, където фотоловът не е просто хоби, а ритуал на приближаване към дивото. Място, където наблюдението на птици и животни се превръща в магична приказка. И всяко отражение във водното огледало е напомняне, че човекът е само гост, а истинските домакини са тези, които идват жадни, пият и после отлитат обратно към гората.